Какво е Шенгенското споразумение и как това се отразява на живота на обикновен турист
Всеки има слух: "Шенгенското споразумение". Но не много хора знаят какво е то и как се различава от подобно законодателство на Европейския съюз. И самата дума "Шенген" остава неразбираема. Освен това всяка година списъкът на страните, влизащи в известната зона, се променя. Съществуват и държави, които са подписали споразумението, но въпреки това изискват чужденци да откриват национални визи, за да посетят своята територия. Съществуват такива (основно джуджета), които не са влезли в зоната, но де факто признават неконтролирано влизане от съседните държави. Да се запознаем със спецификата на това споразумение, така че да нямаме ненужни проблеми с граничната охрана при преминаване на границата.
Шенгенското споразумение бе подписано през юни 1985 г.само пет държави: Белгия, Германия, Люксембург, Холандия и Франция. Идеята за създаване на този документ принадлежи на страните от Бенелюкс, между които имаше тристранно споразумение за визови посещения. Подписването на споразумението се осъществи на борда на кораба "Принцеса Мария Астрид", която стоеше в средата на река Мозел при сближаването на границите на ФРГ, Франция и Люксембург. Най-близкото селище е крайбрежното селище "Шенген". Следователно подписаният документ е кръстен на нея. Това стана известно като "Шенгенското споразумение".
Тя предвижда постепенното изоставяне награничен контрол между тези държави. Пет години по-късно, през 1990 г., беше подписана Конвенцията за прилагането на разпоредбите на това споразумение и пет години по-късно, през март 1995 г. тя получи, т.е. така наречената Шенгенска зона. По това време още две държави се присъединиха към международния инструмент - Испания и Португалия. Де юре Шенгенското споразумение престана да съществува през май 1999 г., когато Договорът от Амстердам влезе в сила. Съгласно този документ разпоредбите за безвизово влизане в зоната са включени в общото законодателство на ЕС.
По този начин правилата на Шенгенското споразумениеработят в рамките на де факто зона. Това във връзка с необходимостта да се знае обичайната турист от страна извън ЕС - като Русия, Украйна и др ...? Първо, не всички държави, които са подписали гореспоменатото споразумение, са част от зоната. Например, Ирландия и Обединеното кралство се присъединиха към договора, но само в областта на полицейското и съдебното сътрудничество. За да посетят тези държави, чужденците се нуждаят от специална национална виза. Споразумението не се отнася за отвъдморските територии на европейски страни в региона: Холандия, Франция, Дания, Норвегия. За чужденците, които имат шенгенска виза с еднократно влизане, е необходимо да се помни едно нещо. Шофиране в джудже състояние Андора, те напускат района, и да ги подкрепи, просто не може да признае.
Има още една трудност: не всички страни от Шенген-2013 г. (доста голям списък, включващ 30 държави) са част от известната зона без визов контрол. България, Кипър, Румъния и Хърватия се присъединиха към документа. Въпреки това, както за гражданите си, така и за чужденците, които имат национални визи за тези страни, е необходимо специално разрешение за влизане на територията на Шенгенското пространство.
