Анализ стихотворение "неохотно и nesmelo" Tyutcheva: Вероятност за имидж и характеристики на състава
Федор Туйчев е бил привърженик на романтизма,така че за него светът на чувствата и усещанията беше по-важен от материалните ценности. Имаше рядък талант, защото знаеше как да види само красивата в околния свят. По-долу е даден анализ на стихотворението на Туйчев "Неохотно и плахо" според плана. За да предаде всички цветове на природата, поетът използва цялото богатство и разнообразие на езика.
Основната тема на стихотворението
Първата точка в анализа на стихотворението Туйчев"Неохотно и плахо" ще бъде определението на основната тема на работата. За поета беше най-важно да се предаде благодатта и хармонията на природата, но той можеше да изгради композиция около едно специфично явление. В този случай това е очакване на гръмотевична буря.
В анализа на стихотворението на Тютчев "Неохотно ипламенно "може да се каже, че описаният природен феномен е бил един от най-обичаните от поета. Бурята за него в творчеството е свързана с младостта, но ако се гледа от философска гледна точка, тогава то носи душите на духовно прочистване.
В мига преди бурята е времето, когато всичко спирав очакване, а възприятието на красивата става по-остро. Лицето, надарено с него, наистина е доволно. Цялото природа се превръща в очакване. А в момента, когато гръмотевицата се удари и светкавицата заби удара в небето - страшно и красиво. Светлината от светкавицата изглежда осветява вътрешния свят на човека, повдига буря от чувства в душата. Но след гръмотевична буря ще има дъжд, който ще измие целия прах и цялата умора, а слънчевото греене отново ще затопли земята и човекът ще почувства умиротворяване.
Поетични образи
След това в анализа на поемата "Неохотно иплахо "Tiutchev - определянето на централните образи един от тях е на бурята (повече за него, казва в първия параграф) Поетът олицетворява небето и земята, в неговия стих земни действа като символ на човешкото съществуване, а небето - това е нещо възвишено ...
Техният синтез е съединението на човека с природата. Поезията на Тютчев не се ограничава само до възхищението на пейзажите, а повдига темата за връзката на хората с околния свят. Само по този начин човек може да намери вътрешна хармония.
Дъждът и слънцето също са централни изображения. Дъжд носи всички около почистване, особено добре дошъл, след като всички преживявания, свързани с бурята. При анализа на поемата "неохотно и плахо" Tiutchev може да се каже, че е необходимо всички дъждовното време, за да отмие не само с природата, но и с цялото лице на мръсотия, грижовен, което го прави по-податливи на нещата възвишените.
Поетът също така дава на слънцето човешките съществакачества. Това прави мъдро решение и за известно време прехвърля своята власт над небето до гръмотевична буря, осъзнавайки, че само тя може да донесе ред. Слънцето ще се издигне отново и ще блести в небето, осветявайки обновения свят след буря и дъжд.
Изграждане на произведение
В анализа на поемата "Неохотно и плахо"Туйчев трябва задължително да пише за композицията, избрана от поета. За да опише вълнуващото очакване на гръмотевични бури, Туйчев използва пръстенова структура. В края на краищата в читателя се описва слънцето, което за известно време е скрито зад облаците и стихотворението завършва с факта, че отново осветява земята със своята светлина. Пет сцени са написани с четирикраки ямби с използване на кръстосана рима.
Артистични средства
В анализа на поемата "Неохотно и плахо"Туйчев си струва да опише литературните пътеки и средствата за изразителност. Това е синтактичен паралелизъм, асонство и алитериране, което създава звуков образ на гръмотевична буря, а в последния квартал - блясъкът на слънцето.
За други художествени средстваизразителност: можете да пишете в анализа на стихотворението на Туйчев "Неохотно и плахо" за епитети, които помагат на поета да предаде всички цветове на природата, да създаде радостен цвят. Трябва да се отбележи, че цялото описание на гръмотевичната буря е наситено с глаголи, което дава динамизъм на описаната картина. От литературните пътеки поетът използва персонификация и метафори, за да даде на пейзажа още по-изразен израз.
Федор Туйчев знаеше как да се чувства красота много тънкооколния свят. И аз бях в състояние да предам всички различни естествени нюанси толкова ярко, че те всеки път се разкриват на читателите от новата страна. Това е тънкото възприятие, което прави поезията на Тютчев елегантна и възвишена. И като го прочетете, можете да видите цялата великолепие и величие на царството на природата.
