Жанр на произведението "Ашик-Кериб". Ашик-Кериб: резюме

Работата "Ашик-Кериб" - турска приказка,която М.Р. Лермонтов пише по време на първото изгнание в Кавказ. Той бил заточен там през 1937 г. за фаталната си поема "Смъртта на поета". Неговото силно удари безсмислена смърт на Александър Пушкин, в които той обвини цялата светска конспиративна ноу с цар Николай I. И сега, живеещи в Кавказ сред красивите планини и реки, в свободното време той изучава местния фолклор. И това не е изненадващо, че е чул древната легенда за любовта, която знаеше, че целият Кавказ, Близкия изток и Централна Азия, като го е оставил безразличен и вдъхнови създаването на тази забележителна история.

резюме

"Ашик-Кериб" започва с факта, че веднъжотдавна в град Тифлис живял много богат турски търговец. И той имаше много злато. Но основното му богатство беше неговата единствена распрекрасна дъщеря, на име Магул-Мегери.

Веднъж видях тази красота много лошаскитник Ашик-Кериб и веднага се влюби в нея. Но беше твърде беден, за да разчита на такава булка. Той обаче имаше голямо и чисто сърце. Той успял да свири на сакса и да прослави в песните си древните воини на Туркестан.

Надявам се да си взема ръкатавъзлюбени, почти нямаше никой. И това го накара много да устои на душата. И един ден, когато спял под лозя, Магул-Мегери вървеше заедно с веселите му приятели. Една от нейните приятели скочи и започна да събужда Ашик-Кериб с думите: "Не е време да спим, когато газелът ви минава." Човекът веднага се събуди. И Магул-Мегери се приближи до него. Те говореха. Ашик-Кериб й разказа за нейната тъга и любов към нея, много съжалявайки, че баща й никога няма да даде любимата си дъщеря като просяк. Но Магул-Мегери каза, че баща й е много богат и ще я възнагради със злато, което е достатъчно за тях за двама. Просто нека го поиска ръката си. Но Ашик-Кериб беше горд млад мъж и не искаше да бъде упрекван, че е някога беден.

Развитието на парцела

Той дава думата Magul-Megeri точно седем годинище се разхожда по целия свят и ще натрупа състояние, а след това непременно ще дойде за нея. И ако това не се случи, тогава той е готов да умре в горещата пустиня на другата земя. Магул-Мегери трябваше да се съгласи. Но тя го предупредила, че ако не се върне в определеното време, тя ще се ожени за Куршуд-бек, който дълго време я бе забавлявал.

И тогава Ашик-Кериб дойде при майка си, попита я тяблагослови, целуна сестра си и си тръгна. Когато напусна града, ездачът го хвана. Беше Куршуд-бек, който също искаше да пътува с него. Но когато се приближиха до реката, Аксик-Кериб, като изхвърли дрехите си, плаваше до този бряг, хитър Куршуд-бек не плуваше след него, но след като взе дрехите на бедния човек, той яздеше. Той направи това, за да покаже нещата на Ашик-Кериб Магул-Мегери и майка си и по този начин да ги убеди, че младежът се е удавил. Мъдрият Магъл-Мегъри обаче не вярваше на историята му и все още предпочиташе да чака любовника си.

изход

Междувременно беден скитник се разхождаше по чужда земя ипее хора за парче хляб. Но веднъж в град Калаф имаше късмет. Когато пееше в кафенето в кафене, прославяйки красивата си Мегул-Мегери, той чу страшен паша, вдъхновен от пеенето и го поканил на негово място. От този миг, ден след ден, злато и сребро паднаха пред него. Той започна да живее весело и богато. И вероятно е забравил Мегул-Мегери и може би не, но времето свършва и той няма да тръгне по пътя. Магъл-Мегери реши да си напомни. Изпраща златна чиния с търговец от Тифлис (който има четиридесет камили и 80 роби), за да отиде в източните градове и да покаже това ястие за шоу, докато господарят му не бъде намерен. И накрая домакинът намери. Ашик-Кериб, като видя ястието, си спомни Megul-Megery и незабавно zasobiralsya на пътя. Но изведнъж осъзна, че няма да има време и от отчаяние се молеше на Аллах и искаше да се хвърли от скалата. Но изведнъж видях един прекрасен ездач на бял кон, който реши да му помогне и да го изпрати своевременно в родните му места. Както се оказа по-късно, той самият беше Хадерилиас (Джордж Виктория).

Честит край

Сега, във времето на съществуването си в Тифлис, Ашик-Керибче хората няма да му повярват, когато разберат, че е стигнал до града в един миг, защото нямаше да има два месеца, за да дойде тук. Тогава ездачът му подаде парче земя от копитата на коня си и му каза да го разтрие с очите на сляпа жена и изчезна. Когато Ашик-Кериб дойде в къщата си и вече беше вечерта, майката и сестрата бяха вкъщи. Майка на сълзите за сина си заслепена и в продължение на седем години нищо не е видяно. Жените позволиха на скитника да пренощят нощта, но в него не разпознаха Ашик-Кериб.

После помоли за неговия сааз, който висеше на негостена. Оставянето на сигурността на златни монети, той отиде с него на сватбата. Оказва се, че Kurshud бей даде сватба и трябва да се ожени за Magul-Mageri. На тази нощ, това е, за да му бъде жена. Но булката сама не е била да се забавляват. Тя седеше на богата Chapra с приятели и да се проведе в едната си ръка нож, а в другата чаша отрова. Но когато пътникът започна да пее и започна да се каже, в песните, че е видял, тя веднага позна гласа й Ashik Kerib, нарязани през завесата и се затича към любимата му в ръцете си. Сестра, виждайки всички тези прекрасни събития, и се затича, и донесе на майка си. Тогава Ashik Kerib да вярват всичките си истории, намазва очите слепи Майката Земя, тя веднага видя светлина и признава сина си.

Жанр на произведението "Ашик-Кериб"

Е, какво можем да кажем за всичко това? Радвам се, че "Ашик-Кериб" е приказка с щастлив край, където майката възвърна сина си, сестрата - брат, младоженеца. А Куршуду-беку Ашик-Кериб предложи да се ожени за по-малката сестра Магул-Мегери, която не беше по-малко красива от най-голямата. И в един миг всички герои на тази красива приказка станаха щастливи. Удивителният жанр на произведението "Ашик-Кериб" вече говори сам за себе си.

Въз основа на този вид заговор, Лермонтовнаписва много характерни за приказните компоненти в него. Има позитивни и отрицателни герои, донори и помощници, чудеса и приключения. Лермонтов е запазил всички страхотни канони и се оказа великолепна работа с фин оризов вкус "Ашик-Кериб". Тази приказка е публикувана след смъртта на поета в колекцията "Вчера и днес" на В. А. Солобоб през 1846 г. Тогава тя много се интересува от културни фигури на кавказките народи. Харесваха лесния разказ за жанра "Ашик-Кериб" и след това бе решено да се преведат на различни езици: азербайджански, арменски, грузински, кабарденски и др.

"Ashug Гариб"

Жанрът на произведението "Ашик-Кериб" е представен катодруго фолклорно отношение към народните легенди и митове на Лермонтов, които по това време той много обичаше. Вероятно това е вид Азербайджански дастан - специално изкуство за разказване на епични истории. Предполага се, че "Ашик-Кериб" е турска приказка във всеки случай, така че самият поет я дефинира. И най-вероятно най-вероятно името му е "Ашуг-Гариб". Думата "Ashik ashough" означава "народна певица", GaAs - ". Бедните, непознатият" музикален инструмент, но думата "Kerib Гариб" е зададено Майкъл Лермонтов "Ашик-Кериб" се превръща в прекрасно творение на руска приказка, която до днес се чете от потомци.